Сила и мислене

Силата винаги бива упражнявана в противовес на естествената съпротива, която тя предизвиква. Така силата е винаги свързана с надмогване. Силата се рефлектира и потенцира в своето друго (в своя обект) тъкмо чрез надмогването.
Силата без свое друго (без обект) е мощ.

Мисленето е сходно на силата тъкмо чрез това, че и то се потенцира в своето друго, мисленето е надмогване на инертността на своя обект.
Мисленето без свое друго (без обект) е мъдрост.

И силата и мисленето не са продуктивни, а рефлективни. Т.е. те не търсят своето отчуждение в продукт. Те търсят своето себе си в другото.