Лишени

Понякога си мисля, как бихме живели всички ние, ако сме напълно лишени от спомени. Вероятно не бихме изглеждали много по-различни от мравки, които се опитват да минат през пламъка, пърлят се, отдръпват се и все пак изгарят, не знаейки обиколен път за мравуняка.

В такава хипотетична ситуация най би ми липсвала отстранеността на погледа и горчивината в усмивката, с която бих гледал на себе си в спомена.