28 септември 2012

Щастието като нулева сума


Ако на първо време приемем тривиалната гледна точка, че щастието е въпрос на притежание или на обладание на блага, нека сега да видим дали съвкупността от тези блага в света представляват нулева сума (zero-sum). Нулева сума означава това, че ако някой притежава повече блага, друг неминуемо следва да притежава по-малко, или обратното – ако някой притежава по-малко, оттук непременно следва, че някой друг го е ограбил, притежавайки повече.
Нулева сума всъщност е популярно понятие от икономиката и теория на игрите, което чудесно описва така наречените компетативни или състезателни игри (competative games), при които печалбата на един означава пряко загуба на друг. Т.е. компетативна игра е такава игра, при която ако се съберат печалбите и загубите (последните бидейки отрицателни печалби) на всички участници, сборът им ще е равен на нула.

Хайде сега да видим, дали животът представлява такава компетативна игра, или дори още по-добре – да видим, дали възгледът, че животът е компетативна игра имплицира определена гледна точка.
Ако вземем например едни от най-популярните симптоми на щастието – здравето и радостта, бихме могли да преформулираме въпроса по следния начин. Дали моето собствено здраве би могло да ограби здравето на някой друг? Дали моята собствена радост от седмата симфония на Бетовен би могла да ощети радостта и на някой друг? Колкото и да ни е трудно, следва да признаем: Да, може. - Но само ако този другият е завистник.

 Ето как възгледът, че животът е съзтезателна игра всъщност имплицира гледната точка на завистника. А дали завистникът е ограбен от другите, или по-скоро сам себе си ограбва, е въпрос най-вече на минимум проницателност.

Допълнение: Едно от страничните следствия от горното е, че специалистите по кризисни ситуации или кризисен PR са - или е твърде вероятно да са - завистници. Всъщност въпросните персони подозрително много приличат на древните софисти, които по съвсем сходен начин са се явявали търговци на имидж.