Апология на неуспеха (Из 'Книгата на Р.')

Аз губя. Но да не си помислите, че аз съм от онези примерните, които губят само за това за да се учат от грешките си и да коват от това своя успех? Съвсем не, откакто се помня, аз губя само и само за да инвестирам в нов неуспех. Да, неуспехът ме опива, след всяка загуба аз отново и отново прокарвам ръка по лицето си и съм абсолютно сигурна, че това тук е моята кожа, това тук моите са рани, хващащи деликатна кора, а тази трапчинка е тъкмо онази, с която никога няма да се разделя. И всъщност има ли нещо по-сигурно от това, че не аз ще съм поредната проскубана и гримирана гарга в хора на успелите?!?

Аз не ще се гримирам дори с вашата стандартна усмивка, мазна и добронамерена. Не ще се напудря с вашата злоба и стръв. Не ще се напъхам в елегантния ви костюм на клакьори на прогреса. Не ще ме привлечете във вашия превъзходен клуб на успелите, а ще ви поразя тъничко с нов свой неуспех - категоричен, безпрекословен. Ще останете със зяпнала уста, вие, образци на актуалния човек, колкото по-успели, толкова по-зяпнали.

________
Бележка на редактора: Този текст бе открит в архивите на Р. и тъй като е написан от първо лице, женски род, може с известна доза вероятност да се предположи, че не самият Р. е неговият автор.