Нещо повече – мисленето дори би могло най-вече да пречи. Ако в процеса на извършване на една добре овладяна и в този смисъл „автоматизирана” вече дейност, се замислим върху последователността и координацията на отделните операции, които я съставляват, с това ние само бихме се забавили, бихме станали нерешителни, бихме се въвлекли в непредизвикани отвън грешки.
Дали тогава идеалът на действието е в безрефлексивността на функционирането на един автомат?
Съвсем не – автоматът не може да реагира на новото. В една неочаквана нововъзникнала ситуация оптималното е автоматът да [бъде програмиран да] се самоизключи.
Пред лицето на новото автоматизацията залязва и изгрява мисленето, още по-слънчево и ведро отпреди.
