И все пак на български звучи смислено въпросът: Сън ли е това?, именно когато той се отнася до желани (мечтани) ситуации и съвсем не до кошмари. Изглежда кошмарът е дотолкова насъщен като преживяване, така че това, че той в крайна сметка ще се яви сън, представлява нещо пренебрежимо в неговия характер.
Всъщност работата е там, че след кошмара ние наистина сме загрижени да благодарим, че е бил само сън. Обаче тази благодарност е по-слаба от скепсиса по отношение на това, че мечтата, в крайна сметка, би могла да се окаже реалност.
Патетиката на въпроса: Сън ли е това? се състои тъкмо в заявения отказ да приемем, че мечта и реалност биха могли да съвпаднат. Това е често един показен скептицизъм, призван да бъде параван за една често твърде сладникава сантименталност.
