Онова, което на множество изследователи на Моцарт се е виждало като резултат от пресирано изпълнение на поръчка в кратки срокове, при това вече в отмиращ музикален жанр (opera seria), може да се разкрие всъщност като най-деликатното и фино произведение на Моцарт, в което той изявява неподозирани черти в творческия си темперамент. В тази опера Моцарт демонстрира съвсем не очаквания от него поглед към амбивалентността на човешките характери, не и око за преплитането на комично и драматично, а чист усет за трагичността в устояването на човешкото достойнство. И наред с това неподправена чувствителност за моралния и благороден жест.
Искреността не може да се опише, но за сметка на това може да се преживее.
Именно на личното преживяване на всеки с музиката на Моцарт оставям преценката за адекватността на горните ми думи. Въз основа обаче написаното за операта и от други, оставам с убеждението, че в личното ми отношение към тази опера на Моцарт не съм сам.
В тази връзка искам да приложа думите на английския автор С. Сейди, който отбелязва, че с Милосърдието на Тит Моцарт разкрива себе си като автор на „музика на сдържаност, благородство и топлота”.
А това е наистина един различен Моцарт, очарователно различен от клишето, с което се опитват да го представят псевдо-биографични продукции, като Амадеус например.
* Повече подробности за операта и либретото накратко - в другия ми блог. Добре балансирана информация за операта може да се намери в Wikipedia (виж тук). Също така чудесна статия, изясняваща причините за несправедливото й пренебрегване в продължение на години и наред с това представяща историята на създаването й - от английския музикален историк Брайън Робинс (виж тук).
