Човек превключва от състояние в друго, без да владее прехода. Във всяко отделно състояние той е опиянен от себе си, ръкомаха (или не), пени се, доверява се сам на себе си, омайва се от разумността на приказките си, но не владее връзката със следващото си състояние. Попада изведнъж в него, обхванат в друг регистър, той е не по-малко самоуверен, убеден в себе си, чувства се неподправен и в яда и в резигнацията си, но не осъзнава, че е ... превключен ... и скоро ще бъде отново.
О, богове, вие които движите лостовете на нашите състояния, ако ще си играете с нас, играйте поне така, че и за нас да е весело.
