Но ако повярваме на Платон, във всяко изкуство има ерос, а във всеки ерос - лудост.
Така че лудостта в барока има нуждата само от подходящ изпълнител и съответен ерос.
Това намира своето въплъщение в лицето на Симоне Кермес (Simone Kermes). Тя е германка, гласът й е колоратурно сопрано, пригоден за височините и богатата орнаментика на бароковата музика, но не просто това... Наред с невероятния контрол над гласа, тя демонстрира винаги лична страст, собствена интерпретация. Част от изпълненията й звучат може би на границата на барока, но тъкмо в това изтегляне и напрежение, барокът сякаш излага пълната си красота. При все това изпълненията й са свободни от всякаква грубост - напротив те разкриват фин глас, дълбок и чувствителен темперамент. Вероятно на гласа й липсва известна плътност, но всеки който се остави да бъде завладян от интерпретациите й, няма да оцени това като недостатък.
Симоне Кермес проявява ентусиазъм да открива забравени и дори неизпълнявани досега образци на вокалната барокова музика. - Барокът открива сърцето си само на тези, които се стремят към него искрено - със сърце.
Но това е най-добре да се чуе лично:
Джовани Батиста Перголези (Из L'Olimpiade (1735) арията Tu me da me dividi)
Джовани Батиста Преголези (Из L'Olimpiade (1735), арията Mentre dormi amor fomenti)
И още:
Георг Фридрих Хендел (из Rinaldo (1711), арията Furie terribili)
Йохан Адолф Хасе (из Viriate (1739), арията Come nave in mezzo all'onde)
Впрочем концертните изпълнения са в състояние донякъде да подведат, защото студийните записи на Симоне Кермес са невероятно балансирани и изпипани до детайла. А това си е съвсем друго богатство.
Качеството на студийните записи сред горните препратки може да се чуе само във втората ария от Перголези.
Тук прилагам още един студиен запис, който чрез деликатност и интимност прекрасно контрастира с останалите:
Георг Фридрих Хендел (из Giulio Cesare (1724), арията Piangero la sorte mia)
