Консумация и вещност

Консумацията се различава от ползването или потреблението по това, че води до директно разлагане или онищоствяване на своя предмет. Ако по принцип за консумация са предназначени неща, които поради самото си естество са подложени на процес на развала и следователно имат ограничен срок на годност (най-вече храни), в съвременното общество на консумация вече подлежи практически всичко - мебели, коли, телефони... Днес всички вещи биват в бърз процес изхабявани, дори само поради похвалната цел да бъдат заменени с нови.

Тази нагласа обуславя производство на продукти-еднодневки, именно защото в очите на консуматора закупената вещ е вече безвъзвратно остаряла. Тя иманентно подлежи на замяна с по-нов модел. В тази непрестанна замяна вещественият свят започва да губи реалност и да се десубстанциализира. Дори в сетивните си качества продуктите са вече иреални. Тяхната вещественост е изтляла предварително още в производство ориентирано към консумация.

Консуматорът обаче си мисли, че за него именно светът на вещите е същественото. Всъщност е точно обратното. В процеса на консумация той непрестанно опровергава вещта, свеждайки я до отпадък.