Настоящите младежи (съзнателно избягвам израза "тийнейджъри", който неминуемо ще ни затвори в онази рамка, от която следва да се абстрахираме) са напълно лишени от нещо, което леко носталгично и дори очарователно старомодно може да бъде наречено
юношество. Те прескачат директно от състоянието на памперса в една зле разбрана, подражателска "зрялост", която по същия начин както при възрастните е обременена с твърде неприятна смесица между тесногръдие и инфантилитет.
А какво е всъщност юношеството? - то е онова състояние в младостта на духа, при което всичко уж тривиално и ежедневно - думи, жестове, събития, са непосилно натоварени и със смисъл и с негов недостиг. Или казано идилично с думите на един френски шансон: "Нямаше
нищо, но бе цял живот"*. Поради което то, въпросното
нищо, може да бъде дори смъртоносно.
____________
* On n'avait rien, mais on avait toute la vie.
