2. А свободата, наблюдавана като нещо външно и чуждо, задължително потиска, кара ни да се чувстваме несвободни.
3. Това, второто, взето в отношение към първото, е потенцираната несвобода - веднъж в болката, втори път в отказа ни да се освободим от нея. - Казано по Киркегор - разядосването да упорстваме в несвободата.
