Пенчо Славейков, Успокоений
Да, меланхоликът се опиянява от възможността да свещенодейства със своето страдание. И често от такива "свещенодействия" се раждат отвратителни писания.
Но меланхоликът може да пише и истински. Той трябва да отхвърли съмнителната еротика на това самоотношение, да захвърли жреческите си одежди, да се освободи от присъствието на публика, включително и от изкушението да намери такава в собствено лице.
Но меланхоликът може да пише и истински. Той трябва да отхвърли съмнителната еротика на това самоотношение, да захвърли жреческите си одежди, да се освободи от присъствието на публика, включително и от изкушението да намери такава в собствено лице.
