В инструментално-целевите действия на ежедневието ние се случваме неавтентично, не като хора.
Докато автентиката на случването ни като хора е все още жива, детството продължава.
Възрастният живее с претенцията (или проклятието), че е вече завършен човек.
_________________
* Казвам случване, защото съвсем не владеем съвкупността на условията му.
