07 май 2009

Относно мисленето, журналистиката и политиката


Синтетичното положение,
че всички различни емпирични съзнания

трябва да се свържат в едно единствено самосъзнание,
е абсолютно първото и синтетично основно положение
на мисленето ни изобщо.
Имануел Кант

Оттук е видно защо толкова голям брой хора и в частност почти всички журналисти в днешна България собствено не мислят. Защото те не са в състояние да свържат съзнанието си за един предмет със съзнанието си за друг предмет в единно самосъзнание.
Така можем да предложим следната дефиниция за български журналист: същество с неограничен брой възможни емпирични съзнания, но без едно общо актуално самосъзнание.

Проблемът обаче е далеч по-сериозен, защото от онзи, който е затруднен да прояви минимум познавателна идентичност, не би могло да се очаква да проявява каквато и да било морална идентичност.

P.S. Горната дефиниция е приложима безостатъчно и към българския политик, но по-страшното е, че тъкмо журналистът се вписва в нея, защото тъкмо той е призван да бъде съзнателен коректив на първия.

Допълнение: Българската журналистика като цяло е дотам глупава, че дори в редките случаи, когато е формално независима (от властови, меркантилни или конюнктурно-лични интереси), тя наивно репродуцира и разпостранява в публичното пространство готови формулировки и твърдения, зад които съдържателно стои определен частен интерес.