За чуването на тишината

Като деца се учим да чуваме тишината. Тя може да се чуе само от един незабързан човек. Бързащият е в състояние да чува само звуците.

Тишината се чува само тогава, когато не разчитаме звуците като знаци. Един практичен човек чува само знаковите звуци, т.е. онези, които му носят някаква информация. Всичко останало за него е шум. Тишина за него няма.

Самата тишина, чуваема от детето, е населена от звуци, които нямат знакова стойност. Далечен отзвук, случаен възглас, топуркане на гълъб по ламарината на перваза... Звукът е чисто и просто присъствие допуснато от тишината.
Тишината не носи информация - утвърждава само това, че съм жив, че има свят, различен от мен, и той е населен от други одушевености.

Музика може да слуша само този, който чува тишината.