Две групи

Често съм се питал каква е връзката между стойността на музиката и нейното евентуално благотворно влияние върху психиката на човека. Със сигурност връзката не е пряка. Естетическото въздействие на дадено произведение е абсолютно независимо от неговата приятност и релаксиращ ефект. Нещо повече – акцентът върху второто може само да замъгли възприятието на първото. Казано другояче – терапевтичният ефект на музиката (в случай, че има такъв) не може нито да добави, нито да отнеме нещо от нейната естетическа стойност. Последното става ясно и от факта, че естетическото съзерцание е лишено от всякакъв интерес (Кант).
И все пак аз съм забелязал, че има определен тип музика, която действа изключително благотворно върху моето душевно състояние. За щастие, заедно с това, аз не съм в състояние да й откажа и естетическа стойност. Групите, към които имам подобна (надявам се извинима) слабост са две: Traffic и Xhol, при това изключително в техните концертни изпълнения. Сродната емоция при тях са провлачените психеделични музикални импровизации, при Traffic главно на блус, а при Xhol на предимно на джаз основа и диалога между духовите инструменти (саксофон или флейта) с мътния, плазмено-инертен звук на клавира. Ефектът от всичко това е едно плавно, търпеливо, но и нелишено от ентусиазъм чувство за емоционална свобода*.

В момента слушам:
Xhol, Freedom Opera, 1968
______________________________________________
* Емоционалната свобода следва без проблем да бъде разбирана двояко: и като свобода от емоции и като свобода на емоциите.