За Kansas

Както можеше да се очаква, Kansas направиха един много свеж концерт снощи. Стегнато свирене и чудесна съгласуваност между отделните музиканти. И много емоция от моя страна да чуя онези стари седемсетарски парчета, въплътени на живо.
Всъщност питал съм се, на какво се дължи моята слабост към Kansas? Вероятно на странната смесица у тях между от една страна южняшката първичност и наивистки заявена свобода (американския елемент) и от друга - разгърнатата и помпозна музикална форма на прогресив-рока (европейския елемент). По принцип прогресив-рокът е декадентска музика - хипертрофия на богата музикална форма над едно само по себе си бедно съдържание. Особеното е, че при Kansas, именно поради непринудения им американски инфантилитет, не се чувства никакъв декаденс, или по-точно никакъв осъзнат такъв. Именно в това се състои тяхното очарование, както и момент на скучноватост (разлика спрямо английските групи).

За композицията в джаза

В джаза, простичко казано, същностното е импровизацията, а не композицията.
Ето защо в основата на композициите в джаза обикновено лежат опростени, лесно запомнящи се, дори банални мелодични линии. Смисълът на това изглежда един – при актуалното звучене на импровизацията, съзнанието винаги да удържа в себе си едно виртуално звучене на мелодичната линия. Удоволствието тук произтича именно от сравнението на насъщно възприеманата импровизация и латентно присъстващата основна музикална тема, при което се съзерцава именно модифицирането, изместването и изопачаването на втората от първата.
На една по-късна степен от развитието на джаза, когато дадена конкретна мелодия се е превърнала в популярен и широко известен стандарт, тя вече може не се изпълни изрично, а се оставя на самия слушател да я възстанови в паметта си, изхождайки единствено от импровизациите, които чува. Това разбира се предполага една същинска активност от страна на слушателя, обстоятелство, което дало основание за разпространеното мнение, че джазът е една всъщност трудно достъпна за слушане музика.
На една радикално крайна форма на джаза, какъвто е фрий-джаза, музикална тема като че ли изначално отсъства, а търсенето на такава въз основа на сякаш случайните импровизации, се превръща в една „безкрайна задача” за слушателя. Именно в това се състои и предизвикателството на този тип музика.

Едно благодаря

Едно от прекрасните неща в този блог (наред със специалното присъствие на едно чухалче) е, да си кажем честно, пълното загърбване на мръсната конюнктура на деня. Защото – нека си го кажем по турски – аман от моди-еднодневки, аман от мазни усмивчици-еднодневки, аман от мръсни номера-еднодневки, и най-накрая - аман и от персонажи-еднодневки.
Друго, не по-малко прекрасно нещо тук е, че споменатото загърбване става по един съвсем естествен и непринуден начин. Това, разбира се, го държим единствено и само на изкуството. Ама на истинското такова. Ето защо нека ние всички вкупом кажем: Благодарим ти, изкуство!

Концерти

Концерти това лято, които не позволяват обход:

Kansas - 23.06.2008, София

Rick Wakeman - 1.09.2008, Пловдив

Keith Emerson - 7.09.2008, Повдив

Необходимостта

Не-обходимо е онова, което не може да бъде обходено (заобиколено). И все пак живота (емпирията) е полето на разклоняващите се пътеки. Винаги е представим един дотолкова обходен маршрут, който заобикаля дори "необходимото".
Ето защо необходимостта е всъщност идеал.
Но на мястото на този идеал ние често поставяме неща, факти, обстоятелства, представи от ежедневието. Това последното, от времето на Мойсей насам, се нарича идолопоклонничество.
_____________________________________
* Другояче казано /метафизически/: необходимостта е третата категория от категориите по модалност. „Необходимостта не е нищо друго освен съществуването, което е дадено чрез самата възможност” (Кант, Критика на чистия разум, с.155). Т.е. необходимо е онова, което съществува, само чрез това, че е възможно. Всеки може да прецени, че нещата от емпирията съвсем не отговарят на тази формулировка. Например възможен е даден факт z с определено положение в пространствено-времевия континуум, но това, че той е възможен, съвсем не означава, че той съществува. А в случай, че той съществува, това съвсем не ще да е имплицирано просто и само от неговата възможност. Т.е. въпросният факт не е необходим. Същото важи за всичко контингентно от сферата на емпирията.

Смъртта на изкуството

Творецът и ценителят вече не могат да съществуват във връзка помежду си. Техният контакт и общение са изцяло узурпирани от властнически безличната фигура на търговеца/продуцента. Най-общо казано – на пазара. Последният налага на твореца "какво се твори", а на ценителя "какво се харесва". Дотам, че вече няма творец и няма ценител. Първият се е превърнал в производител на продукт, а вторият - в консуматор.

Феноменология на совите

Ето няколко феноменологично изведени основания совата да е птица, символ на мъдростта.

1. Безизразната одухотвореност, която се излъчва от цялостния й хабитус.
2. Нощна птица, т.е. вижда на тъмно и скрито.
3. Тялото прелива непосредствено в глава, без видимо опосредстване на шия.
4. Главата може да се върти на 180 градуса, без да се изменя положението на тялото - безпристрастност на наблюдението.

На снимката може да се види чухалче, най-малкият представител на семейство сови. Рамото ми е изподраскано от виртуалното присъствие на едно такова, пишейки в този блог.