Но княжната никога не виждаше хубавия израз на очите си, оня израз, който те добиваха, когато тя не мислеше за себе си.
Толстой, Война и мир, т.I, с. 142
Това е страхотно наблюдение от страна на Толстой, тук има хванати толкова много концептуални моменти.
1. Когато гледаме, ние забравяме да виждаме себе си.
2. За да погледнем себе си отстрани сме принудени да изоставим искреността на погледа си.
3. Невъзможността на съвпадение на интенционалност и рефлексия може да бъде оценена само от поглед отстрани (в случая - от авторовия поглед).
4. Емпатията в крайна сметка е възможна, както теоретична, така и симпатетична.
...
