Понякога негодувам от това, колко е лесно човек да се отпусне по течението и да забрави, че най-хубавите неща от живота - музиката, добрата книга - са на една ръка разстояние и е нужно само да се присегнем и ... да им се отдадем.
Това би ни спасило от ресантимента и озлоблението, най-отровните неща в този живот, които в никакъв случай не бива да се превръщат в основа на социално действие.
Нужно е да запазим социалното действие за позитивно настроените и за оптимистите, особено когато те биха могли да бъдат самоиронични (висша добродетел!). Това би им попречило непосредствено да заемат мястото и функцията на онези, срещу които те се надигат.
И за да добавя един класически акцент бих казал: Това да се самоизхвърляш е не само хюбрис спрямо боговете, то е и грях към самия себе си.
