Терапевтичната сила на художествената литература се състои в едно непрекъснато упражняване на способността за въображение, при което аз мога да видя себе си като друг, мога да видя и другите около себе си като други, като различни. И мога да видя дадеността на самия свят като различна.
Това ме освобождава от бремето на заварените и наложените ми отвън идентификации (т.нар. интерпелации).
