Разбиране и феномени

Как можем да гарантираме, че говорим за едно и също, когато зад една обща дума всеки може да поставя, а и поставя - своята идиосикратична смесица от представи и асоциации? По емпиричен начин, разбира се, това не може да бъде гарантирано. Никой, съгласно мисловния експеримент на Витгенщайн, не може да погледне в кутията (или в главата) на някой друг и да се увери, че там има същото нещо като онова, което той нарича "бръмбар".

И все пак има сериозни емпирични указания в подкрепа на това, че хората все пак се разбират. Хората например съумяват да построят къща заедно или пък съумяват да се появят на едно и също място по едно и също време въз основа на уговорка. Нещо, което би било невъзможно, ако между тях цареше пълно вавилонско разноезичие.

А какво би се получило, ако си зададем сериозно въпроса: При какви условия е възможно, хората все пак да се разбират? Най-естественият отговор би бил този: Възможно е въз основа на априорното обстоятелство, че нещата, които се представят пред разума им, са едни и същи.

А за нещата, които се представят пред разума (или пред съзнанието ни) във феноменологията вече има един утвърден термин - феномени.