Думата легитимност има две несходни и аналитично различими значения. "Легитимен" може да означава 1. съобразен с правилото, със закона (лат. lex, legis), т.е. легален (това е твърде тясно значение), но може да означава наред с това и 2. оправдан, в смисъла, в който използваме например съчетанието "оправдано действие".
Но какво прави дадено действие оправдано? Явно това не е неговата легалност, т.е. съобразността с буквата на закона. Това, което прави едно действие оправдано е това, че въпросното действие вътрешно носи правото в самото себе си, т.е. то е справедливо. В този втори смисъл на думата, например когато кажем "легитимен протест" имаме предвид справедлив протест.
Естествено, не всички легални протести са легитимни и не всички легитимни протести са легални (т.е. не всички легитимни (оправдани) протести са съобразени с конюнктурното право на дадена страна).
Двете понятия легален и легитимен не са подчинени като частно и общо, а са кръстни. Казано накратко: някои легални действия са легитимни, но не всички; също и някои легитимни действия са легални, но не всички.
P.S. Кант би направил нещата още по-сложни, защото той, от една страна приел разликата между 1. легалност и 2. легитимност на една постъпка, но от друга, естествено, би настоял да имаме предвид и още едно потенциално нейно качество - 3.нейната моралност.
