По отношение на схващането за време в един по-дългосрочен план има нещо твърде досадно: фетишизирането на онова, което е последно, актуално, на най-ново. По-какво най-новото то има своите свръхпретенции? По това, че то е последното или по това, че то е окончателното? Явно не по второто - ами моля Ви се, тогава по-скромно! След нас ще се изредят толкова много, дори безброй други претенции.
Както казва Рикерт: Погледнато исторически последното е бременно със своята пред-последност.
