Ако това действително е така, тогава трябва да се откажем от доста задачи, които традиционно сме приписвали на разума:
1. Разумът да дава смислена и кохерентна картина на света, в който живеем.
2. Разумът да предоставя мотиви за наши действия.
3. Разумът да е в състояние да оправдава или осъжда (дискредитира) част от нашите действия.
4. Разумът да допринася с нещо за конституирането на онова, което традиционно наричаме "смисъл на съществуването".
При подобен четирикратен отказ ще бъде ли изобщо нужно да продължим да използваме думата "разум"? А "sapientia"?
