31 март 2014

За приятелството


Във всяко искрено приятелство може да се открие някакво дълбоко различие между двамата обвързани чрез него. Различието гарантира, че приятелите могат да допринасят един за друг вътрешно, а не просто външно (да речем чрез взаимни услуги).

В идеален план истинският приятел би трябвало да е готов да толерира всяка степен на различие у другия. Но всъщност ако двама души си позволят да станат твърде различни помежду си, тогава приятелството между тях вече е изтляло.

Самото приятелство поддържа живо желанието у свързаните чрез него да се отъждествяват един с друг. В този смисъл приятелството се гради върху две антагонистични помежду си сили - различието, което поддържа жив интереса към общуване на приятелите помежду им и нуждата от отъждествяване един с друг, която тежнее да снеме различието.

Да, приятелството, дори и да е трайно, е всъщност много крехко нещо.

30 март 2014

Патологичната любов


Онова, което обичайно, на ниво естествено съзнание, сантиментално се разбира под "любов", Кант назовава патологична любов. Една подобна любов изцяло се основава на склонността или увлечението. И както подсказва терминът - в нея ние се намираме изцяло в пасивно или страдателно състояние (Pathos освен страст означава заедно с това и страдание). В една подобна любов ние се оказваме, т.е. тя ни посещава отвън и също така съвсем не зависи от нас, кога тя ще ни напусне.

Това с напускането е същински проблем, защото патологичната любов към близкия човек може да ни изостави тъкмо в момента, когато сме почнали да се самоуважаваме, че сме в състояние да я изпитваме.


P.S. Кант противопоставя на патологичната любов морално-практическата любов, която следва да може да се вмени като дълг. Исус казва: Обичай ближния си.

20 март 2014

Знание и рефлексивност


Дали едно от условията за знание е само-рефлективността? Т.е. дали за да знам нещо, е нужно да знам, че го знам? Обикновено се счита, че подобно условие най-малкото не работи, защото чрез него се изпада в безкраен регрес. Тъй като за да знам, че знам нещо тук като условие за това ново знание следва да се приеме още едно мета-знание, а именно че знам, че знам, че го знам, а тази редица е потенциално продължима до безкрай.

 При все това съвършено естествено е, когато знаем нещо, ние да сме в състояние да си дадем сметка за това знание. Допускането на несъзнавано знание опровергава самия му статус на знание, и го свежда да мнение или просто нерефлектирана позиция. Приемането на несъзнавани представи и нерефлектирани мнения от своя страна съвсем не е проблем, стига за тях да не се претендира, че представляват знания.

Следва тъкмо да се отбележи, че знанието относно дадено знание, няма статуса вече на съдържателно определено знание, а на съ-знание. Колкото и нива на осъзнатост да приемаме, с това първоначалното знание съвсем не придобива нова съдържателна определеност. Т.е. онова, което сме приели да важи за знанието (а именно наличието на мета-ниво), не е необходимо да важи и за съзнанието.

04 март 2014

Ноумен в положителен и отрицателен смисъл


Ноумен в положителен смисъл за Кант е предметът на един интелектуален наглед. Поради това и ние сме лишени от достъп до ноумени в положителен смисъл; казано иначе, за нас те са мислими само негативно.

Ноумен в отрицателен смисъл е онова, което би отговаряло на едно чисто понятие, т.е. би имало интелектуална природа, но не може да бъде дадено в сетивен наглед.

Съгласно с това понятието за ноумен е по-богато от  понятието за нещо само по себе си с това, че ноуменът следва да има интелектуален характер.