20 март 2014

Знание и рефлексивност


Дали едно от условията за знание е само-рефлективността? Т.е. дали за да знам нещо, е нужно да знам, че го знам? Обикновено се счита, че подобно условие най-малкото не работи, защото чрез него се изпада в безкраен регрес. Тъй като за да знам, че знам нещо тук като условие за това ново знание следва да се приеме още едно мета-знание, а именно че знам, че знам, че го знам, а тази редица е потенциално продължима до безкрай.

 При все това съвършено естествено е, когато знаем нещо, ние да сме в състояние да си дадем сметка за това знание. Допускането на несъзнавано знание опровергава самия му статус на знание, и го свежда да мнение или просто нерефлектирана позиция. Приемането на несъзнавани представи и нерефлектирани мнения от своя страна съвсем не е проблем, стига за тях да не се претендира, че представляват знания.

Следва тъкмо да се отбележи, че знанието относно дадено знание, няма статуса вече на съдържателно определено знание, а на съ-знание. Колкото и нива на осъзнатост да приемаме, с това първоначалното знание съвсем не придобива нова съдържателна определеност. Т.е. онова, което сме приели да важи за знанието (а именно наличието на мета-ниво), не е необходимо да важи и за съзнанието.