Всъщност ясно е, че неопределеността на избора е абстракция. Човек никога не се намира в подобна чиста ситуация на избор, в която може безпристрастно да претегля всички „за” и всички „против”. Потопеността му в света като че ли предполага, че определеностите сякаш винаги вече са се случили зад гърба му, а привидният му избор идва едва в последствие за да ги оправдае.
Мотивът е приетото за свое чуждо. Интериоризацията сякаш винаги се е случила предварително, тя никога не се осъзнава като актуална. И въпреки това, ясно е, че мотивът никога не е единствено и само външно определен, в противен случай бихме го осъзнавали единствено и само като принуда. Във формирането на мотива винаги участва не само 1. констелацията на външните условия, но и 2. актуалната вътрешна нагласа, както и 3. историята (характера) на нашето Аз.
За жалост и двете последни никога не са изцяло в наша власт.
