Conscientia първоначално е обозначавало:
1. споделеното знание (т.е. съ-знанието) между група от хора посветени в обща тайна
и съответно 2. кръга от тези хора.
Така първоначално съзнанието е бележело единството на множество субекти в едно общо узнато. Преходът от това към ново значение е много добре засвидетелстван в латинската пословица: Conscientia milles testes, или Съвестта, това са хиляди свидетели. Тук значението на думата се е развило и то вече указва на това, че свидетелството на един единствен субект, притежаващ актуално единство, може да е равнозначно на свидетелството на хиляди потенциални субекти. Т.е. в това ново значение на думата conscientia е вече подчертано единството на субекта, за който може да се предполага, че е в състояние да има множество съзнавани съдържания.
Така в значението на думата съзнание в крайна сметка могат да се разграничат следните два аспекта:
1. Единството на съзнанието на множество субекти за един единствен обект (множеството субекти могат да се разбират като вътрешни аспекти на една и съща личност)
2. Единството на осъзнатостта на множество обекти в един и същи субект.
Т.е. самият акт на съзнание поражда конвергенция, тежнение към сливане в два противоположни полюса, единият на субективната, другият на обективната страна.
Поради това съзнанието гарантира както възвратно 1. личностната идентичност, така и в проекция 2. единството на света.
Допълнение: Общият произход на думите съзнание и съвест бележи тъкмо това, че в един изцяло стоически смисъл има съответствие между когнитивната и моралната идентичност на дадена личност.
Славянският корен в българската дума за съвест - 'вест' означава тъкмо знание, нещо което още си личи и в производната дума вещина със смисъл на знание-опитност. Така че и съвест и съзнание са калки (буквални преводи) на латинското conscientia, като "съвест" е по-старият.
