1. Първичният спомен е почти винаги актуален в будно състояние – той осигурява последователността и продължителността (т.е. континуалността) на съзнанието за дадена ситуация, което без него рискува да се разпадне в безсвързани фрагменти. Първичният спомен никога не е преднамерено-съзнателен, той се случва без друго, например – слушането на музика или участването в разговор е невъзможно без да удържаме непосредствено в съзнанието си току-що възприетото. Първичният спомен се случва без припомняне, той няма нужда от специален акт по реконструиране на миналото, той е прякото съзнание за току-що възприетото.
2. Вторичният спомен се случва именно посредством акта на припомняне – бил той преднамерен или не. Неговото съдържание протича в съзнанието под индекса: „не сега”, т.е. онова, което си припомняме, изрично съзнаваме, че не е случващо се в настоящия момент. Съответно, съзнаваме, че то е реконструкция на дадена ситуация или времеви отрязък от миналото. Вторичният спомен много често може да изисква в себе си специални усилия по припомняне, т.е. актуализиране на миналото. Поради това често той е съпровождан от съзнанието за непълнота на припомненото.
***
Първичният спомен обуславя идентичността ни като живи, съзнателно-практически същества, докато вторичният спомен обуславя идентичността ни като личности, способни на биография.
P.S. Хусерл нарича първичния спомен ретенция (Retention), от задържане, удържане на латински.
