12 юли 2013

От "качеството" към антиутопиите


Гръцката дума за качество (ποιότης) идва от въпросителното местоимение какъв? (ποῖος). Ето защо качеството е онази определеност, с която отговаряме на въпроса какъв?, т.е. то е 'каквината' (или аспект от 'каквината') на някакъв обект или лице.
Особено в случая с лицето или личността е ясно видимо, че отговорът на въпроса какъв? съвсем не може да бъде редуциран до отговора на въпроса колко?, т.е. качеството е нередуцируемо до количество.

И все пак модерната наука започва тъкмо с едно ведро предоверяване на количеството: познаваеми (и съответно подлежащи на обяснение) са само онези качества, които подлежат на математизация – т.е. на изчисление, съгласно определени математически модели.

Така че радикалният въпрос би бил следният: в правото си ли ще бъдем да говорим освен за "био-метрични данни" също така и за "персоно-метрични данни"? Подлежи ли качествената определеност на една личност или дори на едно личностно действие на математическо моделиране, респективно на изчисление?

Ако някой е склонен да отговори на горния въпрос с оптимистичното „Да!”, то той ще е принуден да приеме също и чудесната картина на една утопия, според която в обозримо бъдеще законодателите и съдиите ще могат да бъдат заменени от компютри (или най-малкото от оператори на компютри).

P.S. Впрочем в съвременна България горното наистина би могло да изглежда като утопия, дори без излишното анти- отпред.