Дори и най-крайният материалист ще признае, че има ясна разлика между нашите усещания за телесни състояния – например за телесна болка от една страна и чувствата или емоциите от друга (често част от които изпитваме по отношение на първите). Едно и също усещане за болка може да бъде придружено било с чувство за самосъжаление, било с желание да привлечем съчувствие или дори с чувство за самоирония и пък самоснизхождение, а защо не и с чувство на гордост, че не й се поддаваме.
При това ние сме далеч по-склонни да идентифицираме самите себе си с този втория ред на усещания* (т.е. с афектите или емоциите), които традиционно са се наричали душевни, нежели с първите.
Т.е. в идентификацията си ние сме далеч по-искрени идеалисти, отколкото в действията си.
* Дейвид Хюм нарича тези усещания от втори ред - "усещания на рефлексията".
