Всяко понятие пази в себе си латентно спомена за своята предпонятност, т.е. спомена за една проблематичност. Обличането на понятието в техницизиран термин цели да скъса тази връзка, казано иначе научността цели да скъса генетичната връзка на понятието с проблема. Задача на философа е да я съхрани.
И все пак връзката термин - понятие е смислосъхраняваща - ако идентифицирането на едно понятие може да се зададе от контекста, то предаването на понятие посредством различни термини може да е единствено заблуждаващо и да възпрепятства това идентифициране.
По такъв начин терминът обслужва идентичността на понятието, технически терминът се въвежда, за да съхранява идентичност на едно понятие. Самата идентичност на понятията обаче е историческа. Отпадането на термина от понятието води до упадък на самия термин, т.е. до неговото архаизиране. Това означава, че термините могат да са архаични, но не понятията, защото понятията са винаги живи в дадена историческа среда.
Понятията са независими от термините, доколкото схванатото чрез тях позволява да бъде изразено чрез множество от различни изрази, и изковаването на термина следва да гарантира тази независимост, а съвсем не да ни лиши от нея. Обаче изковаването на термина същевременно унищожава връзката на понятието със собствената му предпонятийност, опитва се да ликвидира собствената му историчност. Въвеждането на термин води до забвение това, че рожденото място на едно понятие е винаги в един проблем.
Изконна истина е, че образованието е възможно въз основа на понятия, и никога въз основа на термини.
