Пътят нагоре и пътят надолу е един и същ.
Хераклит
Тази мисъл на Хераклит е учудващо близо до естественото съзнание и учудващо далеч от ума. Така например често може да ни се случи да кажем: "Върнах се по същия път" - без обаче с това да изпадаме в противоречие, защото имаме предвид, че макар и посоките да са били различни, тъкмо пътят е бил един и същ.
И все пак умът е склонен да привилегирова посоките - за него съвсем не е едно и също дали отиваме или се връщаме, дали се изкачваме или слизаме. Умът определено предпочита изкачването, обича го най-малкото като метафора.
Така се изисква голяма сила за да кажем с Хераклит: Пътят нагоре и пътят надолу е един и същ, казвайки това не с навика на ежедневието, а с патоса на ума. Защото да открием една ежедневна истина с патоса на (раз)ума означава да я преобърнем с главата надолу. А това определено не е най-удобното положение, дори за истините.
