Това би бил един хубав тест за добро психическо здраве. Защото благосклонният поглед изисква независимост от обекта и същевременно известна доза снизхождение към него, при това снизхождение без подчертано превъзходство.
Благосклонният поглед е свободен от всяко интимничене, а както знаем от героя на Кнут Хамсун от Глад, най-опасното интимничене е насоченото към самия себе си.
Наред с това благосклонният поглед не би отказал дори съчувствие, но никога не би го натрапил.
И така – ще съумеем ли да гледаме с благосклонни очи на самите себе си? Способни ли сме на подобно геройство?
Да, усещам подобно призвание – животът ще бъде отново лек, а красивото отново ще радва.
