Неприятно му беше, че усеща стола под себе си, положението на тялото си, знаеше, че ако дори помръдне глава, това би се отразило на гледната му точка. Това му тежеше, защото му напомняше за него самия. А той искаше да се забрави, да потъне в играта, да се отърси от себе си, да остави всички онези телесни функции като хранене, пиене, мастурбация далеч зад себе си, да отлюспи телесната си обвивка и да остане голеничък като охлюв, но без слуз, ако може без слуз.
Не, не можеше. Усещаше как се поти, как се свлича в тялото си, но предишната му обвивка, предишните му очертания оставаха на място, те се изпълваха с нова телесна маса, още по-потна и слузеста отпреди, още по-секретираща и лепкава на самодопир. Ако можеше поне да не се допира, ако можеше да бъде бинтован като мумия, защото най-неприятният допир - това е допирът със собственото ти тяло.
Хладни чаршафи, защо нямам никъде под ръка хладни чаршафи? И защо, по дяволите, най-блаженото, но и най-невъзможно бягство е това от самия себе си!?!
