Понякога се питам, дали в един свят без Бог страданието и болката биха могли да имат смисъл. Тук не става дума за такъв смисъл, който да се изчерпва в ретроспективното и самоутешително обръщане назад и казване: щом преживях всичко това, значи вероятно вече съм по-силен от преди. Не, тук се питам за проективен смисъл, чрез който да съм готов да понеса всяка бъдеща болка и страдание.
Възможен ли е Йов в един свят без Бог?
