Ресантиментът определено е възвратна нагласа, но той твърде често развива много ясно изявено отношение към околните, което начева с възмущение, минава през гняв и завършва в омраза. Ресантименталният тип, умилявайки се на самия себе си, първоначално не може да проумее защо другите не споделят това негово нежно отношение към собствената му личност. Това недоумение постепенно поражда в него възмущение - той се затваря в себе си и решава, че другите са твърде груби, дебелокожи и безчувствени. Това убеждение израства постепенно в гняв и най-накрая в омраза към тях. Всъщност ресантименталният насочва своята омраза изключително към онези, които счита, че го превъзхождат и които поради това никога не биха влезли в тона на неговата игра със самия себе си. Или ако влязат, той би възприел това като унижение.
Детински умилявайки се от себе си, мислейки си поради това, че е чист и чувствителен, ресантименталният тип мрази околните. И въпреки това, поради страх, той обикновено избягва да демонстрира явна агресия. Показно и външно си остава мил и сърдечен (той сам си вярва, че е такъв), но подмолно става злобен и отмъстителен. (Когато върши зло, ресантименталният се чувства като жертва. Защото той счита, че околните са тези, които са го довели до състоянието да постъпва зле.)
Ресантименталният тип определено има нарцистични рудименти от детството. Той не може да ги преодолее и затова цял живот си остава инфантилен. Той остава обаче инфантилен в отношението със самия себе си, а не външно в живота, където той иначе може да е много прагматичен и делови. Това негово инфантилно разцепление може да коства много на най-близките му.
Ресантиментът се среща понякога a deux, по двама. Това е двойка, които взаимно се умиляват един на друг, подхранвайки по този начин собственото си самоумиление. Една такава двойка на пръв поглед може да изглежда много влюбена, но това е само привидно. Те споделят не радостта, че са заедно, а омразата си към околните.
_________
* Онова, което е твърде душевно, няма как да е дори малко духовно.
