Азът и огледалото

Децата изпитват необичаен интерес към сенките и отраженията. Вероятно тъкмо защото в тях светът се сдвоява, дублира и се представя като нещо различно от себе си. Това е разбирането за първичния метексис* (или първичния мимезис**) на нещо в нещо друго. Процедурата по разпознаването на някакъв обект в отражението му изисква първоначално /1/ възприемането му като отделен, независим, абстрахируем от неговата околност. На второ място /2/ това е стъпката по неговото отъждествяване с образа му (това е същото като това!) /и на трето /3/ схващането на обекта като различен от образа си. Едва в третата, последна стъпка, образът започва да важи като знак-отсъствие на обекта.

Разпознаването на себе си в огледалото предполага подобна троична постъпателност, но още първата стъпка /1/ тук е особено трудна, защото тя вече предполага съзнанието за Аз, който съм различен от обектите. На второ място /2/, това е отъждествяването ми с един обект в пространството наред с другите обекти – с моето тяло и едва след това отъждествяването на Азът-тяло с неговото отражение. Единството на тези две отъждествявания дава отъждествяването на мен самия с моето отражение. Третата стъпка /3/ обаче се явява най-трудна, защото тя изисква разграничение на Аз-тялото ми от неговото отражение. За да мога обаче да извърша въпросното разграничение, това означава да мога да разгранича Аз-себе си от Аз-тялото си, в качеството ми на Аз, който прави разграничението, т.е. като инстанция, която е извън (макар и не пространствено) двата отъждествявани и различавани феномена (тяло – образ).
Така се получава, че троичното движение /1/ различаване – /2/ отъждествяване - /3/ ново различаване, при Аза и огледалото се изисква не само в отношението оригинал-образ, но и в отношението Аз-тяло.

Това е едно от най-важните открития на детството посредством огледалото – че аз съм различен от тялото си. Симптоматично е, колко възрастни веднага след това го забравят.

Допълнение:
Макар че Азът е третата, обединяваща и различаваща инстанция в разглеждането на индифициращото различие тяло – отражение, оригинал - образ, а по-универсално положено в отношението мое тяло – мой свят, той често се мисли натуралистично като душа, т.е. като елемент от самото отношение. Чрез това неразбиране класическият философски въпрос звучи така: кое на кое е отражение, дали тялото на Аза или Аза на тялото. Или поставен платонически, съгласно категорията мимезис: дали Азът подражава на тялото или тялото на Аза. Съгласно категорията метексис: дали тялото ми участва в самостойния Аз или азът – в самостойното Тяло. Трансценденталната критика на тези въпроси, би показала, че Азът не може да е страна в тази двоична релация, а е Третото, единствено чрез което тя е възможна.

_______________________________
* Метексис (metexis) /гр./ - участие (платонически разбрано)
** Мимезис (mimesis) /гр./ - подражание (платонически разбрано).