18 ноември 2008

Маурицио де Агостини, една късна есенна вечер


Има нещо прекрасно в бавността. Да пристъпяш крачка по крачка, тромаво, търпеливо, замряло. Да си прикрил живота в пашкула на безвремието, да му позволяваш да прозира оттам едва в най-ранните пролетни дни и най-късните дни на есента.

О, блаженство на търпението, поради дългото чакане, ти няма да пропуснеш нищо!
О, нищета на нетърпението, поради бързото препускане, ти ще подминеш всичко!