Френската дума за лице (не в юридическия или административен смисъл, а в натуралния) е visage. Етимологията тук указва, че лицето е visible, т.е. видимо, до там, че то винаги има свое изражение. Дори ако се опитаме да си представим и най-безизразното лице, въпросната безизразност би била неговото изражение.
В този смисъл изражението не е нещо акцидентно спрямо лицето, а то е неговият начин да бъде. Изражението не може да бъде заличено без лицето да престане да бъде лице.
