Как се отнасят помежду си обаче въпросните два предмета, не може да бъда въпрос на отделните науки - това е един привилегировано философски въпрос.
Възможни отговори:
1. Културата е продължение на природата, една специфична натурална област.
2. Културата е надстройка над природата, един изкуствен градеж, който обаче трябва да е съобразен с натуралната база.
3. Културата е еманципация от природата, освобождение от оковите на нуждата и необходимостта.
4. Културата е изопачаване на природата, специфичният грях на напускането на естественото състояние.
5. Културата е подобрение на природата, футуристичното пространство на транс-натуралността.
6. Културата е отрицанието на природата, нередуцируемата до натура сфера на духа.
Човекът е в това отношение е едно изключително измежду живите същества, доколкото той е едновременно субект на всички подобни теоретични конструкти, но също и в качеството си на обект - изипитателно поле на тяхната валидност и опитно поле на тяхната приложимост.
Нещо повече, той е същество, което непрекъснато се чувства призвано да снема и да преодолява своята природност или пък своята културност.
Допълнение:
Въздействието на Хайдегер и Витгенщайн като мислители изглежда почива именно върху това - и двамата изглежда да предлагат пробив отвъд тази досадна и первазивна диалектика на природа и култура.
