02 август 2008

Кадъм и Хармония


От първия до последния прешлен аз съм с теб, оплетени като корабно въже, опнато между раждането и смъртта. Защо реши да споделиш съдбата ми? Едничко това твое решение тежи връз мен и ни прави различни. А защо трябва да сме различни, Хармония? Една последна метаморфоза под огъня на това слънце, в пещта на тези скали и ние ще станем едно: опашките ни - една връв, телата ни - един ствол, езиците ни – един пламък.