Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.
Тривиална истина е, че мислимото представлява по-обширна сфера от просто възможното.
Не толкова тривиално е обаче прозрението, че мислимото е по-широко и от въобразимото.
Защо ли? Защото освен образно, ние сме в състояние да мислим и безобразно. Т.е. категориално.
Най-хубавите преживявания ни връхлитат сякаш из-зад гърба, когато на очарованието на света идва да отвърне едно наше аз, за което като че не сме подозирали.
Тук може да се отчете, една, на пръв поглед неочаквана, екзистенциална важност на понятието интелигибилен характер у Кант.