01 юли 2014

Фикцията и солипсизма


Съзнанието създава зависима от наблюдателя реалност. Трябва да има наблюдател, който да интерпретира дадени късчета цветна хартия като „парични средства” или даден жест като „обида”.

Това, в което интерпретациите на множество наблюдатели се припокриват, сме свикнали да наричаме "обективна реалност".

И въпреки това наличието на наблюдател не води задължително до субективност. Мислим е и абсолютен наблюдател. Нещо повече, в книгите и филмите ние съвсем не се затрудняваме да си представим абсолютен наблюдател, комуто всичко е известно и който повествувава обективно.

Възможността на фикцията е доказателство, че солипсизмът е невъзможен.

Към моето съзнание винаги е при-мислимо и една абсолютно такова, от чиято 'перспектива' аз бих престанал да бъда „аз” и бих се превърнал в "някой".