28 октомври 2012

Павлова предикация


Под Павлова предикация (Pauline predication) - на името на апостол Павел - се разбира такава предикация, при която, ако даден общ термин се предицира за друг общ термин, под това се има предвид, че елементите от класа на субекта са и елементи от класа на предиката. Така например под твърдението на апостол Павел, че „любовта е дълготърпелива”, следва да се разбира собствено че „любящите са дълготърпеливи”.

Или ако вземем друг пример - под емблематичното твърдение на Бейкън, че "знанието е мощ" (Scientia potentia est), следва да се разбира твърдението, че знаещите обладават мощ.

Това разбиране на Павловата предикация, естествено, ограбва изразите, в които участват общи и абстрактни по съдържание термини, от голяма доза от техния чар и енигматичност. Като че ли общите термини и съответно идеите, които стоят зад тях, не могат да си комуникират пряко, а винаги трябва да се отнасят до индивидите или партикулариите за да го правят. Това изглежда да снема самостоятелността на един свят от идеи, които да са в корелация помежду си преди и независимо от отделните неща. Теза, която от своя страна трябва да е в корена на Платоновото учение за идеите.

И въпреки това, парадоксално, именно така разбраната Павлова предикация се използва за да се реши проблем в Платоновото творчество. Платон на няколко места в диалозите използва т.нар. "самопредикация" в смисъл на: 'Красотата (самото красиво) е красиво'. 'Големината (самото голямо) е голямо'. Платон изглежда счита, че идеята сама екземплифицира по оптимален начин качеството на обектите, причастни на нея, т.е. идеята екземплифицира самата себе си. Това естествено поражда проблема на „Третия човек”, или проблема за нуждата да се приеме нова идея като трета инстанция, която съответно да обединява чрез причастност към себе си идеята от първи ред и "каквината", която й е отредена като предикат. Разбиран като Павлова предикация, изразът 'Красотата е красива' би означавал 'Красивите неща са красиви'. Това би премахнало проблема, но и би свело Платоновата мисъл до тривиална тавтология.

23 октомври 2012

Понятие и термин


Терминът е условният знак за едно понятие.

Всяко понятие пази в себе си латентно спомена за своята предпонятност, т.е. спомена за една проблематичност. Обличането на понятието в техницизиран термин цели да скъса тази връзка, казано иначе научността цели да скъса генетичната връзка на понятието с проблема. Задача на философа е да я съхрани.

И все пак връзката термин - понятие е смислосъхраняваща - ако идентифицирането на едно понятие може да се зададе от контекста, то предаването на понятие посредством различни термини може да е единствено заблуждаващо и да възпрепятства това идентифициране.

 По такъв начин терминът обслужва идентичността на понятието, технически терминът се въвежда, за да съхранява идентичност на едно понятие. Самата идентичност на понятията обаче е историческа. Отпадането на термина от понятието води до упадък на самия термин, т.е. до неговото архаизиране. Това означава, че термините могат да са архаични, но не понятията, защото понятията са винаги живи в дадена историческа среда.

Понятията са независими от термините, доколкото схванатото чрез тях позволява да бъде изразено чрез множество от различни изрази, и изковаването на термина следва да гарантира тази независимост, а съвсем не да ни лиши от нея. Обаче изковаването на термина същевременно унищожава връзката на понятието със собствената му предпонятийност, опитва се да ликвидира собствената му историчност. Въвеждането на термин води до забвение това, че рожденото място на едно понятие е винаги в един проблем.

Изконна истина е, че образованието е възможно въз основа на понятия, и никога въз основа на термини.

10 октомври 2012

Съзерцание и четене


Човек има склонност да суспендира съзнанието за собственото си съществуване. Днешният ден му е в услуга.

Най-краткият път е да се отстрани съзерцанието. Съзерцанието е необходимо придружено от самосъзнание.

Четенето също е тип съзерцание - съзерцание на смисъл или съзерцание на играта на собственото ни въображение, подбудено от думите.

Виждам ясно защо четенето е в криза. Четенето ни прави живи за самите нас. - Удобно е да си мъртъв и успешен.

Минималистично указание към четящите горното: 
Четенето в нета не е четене.
 

03 октомври 2012

Парадоксът на изкуството


Изкуството, разбира се, номинално погледнато, е нещо изкуствено, и съвсем не нещо естествено.

При все това изкуството по един съвсем изкусен начин е в състояние така да заиграе с естественото, че да направи разликата между изкуствено и естествено да изглежда напълно изкуствена.

__________
Горе, естествено, става дума за изящните изкуства (beaux arts) – виж тук.