15 юли 2012

Идолите на пещерата


Идолите на пещерата са идолите на индивидуалния човек. Това е така, тъй като всеки (наред с грешките присъщи на човешката природа като цяло) обитава собствена пещера или бърлога, която пречупва и потъмнява естествената светлина.

Франсис Бейкън


Изглежда единственият сигурен лек срещу идолите на пещерата, по чиито стени играят сенките от личната ни история, е искреността със самия себе си. Но това е и най-трудното, защото всеки носи собствената си пещера в самия себе си.
Гледайки отвътре навън, човек не осъзнава перспективата, към която сам се е принудил.

06 юли 2012

Апология на неуспеха (Из 'Книгата на Р.')


Аз губя. Но да не си помислите, че аз съм от онези примерните, които губят само за това за да се учат от грешките си и да коват от това своя успех? Съвсем не, откакто се помня, аз губя само и само за да инвестирам в нов неуспех. Да, неуспехът ме опива, след всяка загуба аз отново и отново прокарвам ръка по лицето си и съм абсолютно сигурна, че това тук е моята кожа, това тук моите са рани, хващащи деликатна кора, а тази трапчинка е тъкмо онази, с която никога няма да се разделя. И всъщност има ли нещо по-сигурно от това, че не аз ще съм поредната проскубана и гримирана гарга в хора на успелите?!?

Аз не ще се гримирам дори с вашата стандартна усмивка, мазна и добронамерена. Не ще се напудря с вашата злоба и стръв. Не ще се напъхам в елегантния ви костюм на клакьори на прогреса. Не ще ме привлечете във вашия превъзходен клуб на успелите, а ще ви поразя тъничко с нов свой неуспех - категоричен, безпрекословен. Ще останете със зяпнала уста, вие, образци на актуалния човек, колкото по-успели, толкова по-зяпнали.

________
Бележка на редактора: Този текст бе открит в архивите на Р. и тъй като е написан от първо лице, женски род, може с известна доза вероятност да се предположи, че не самият Р. е неговият автор.

02 юли 2012

"Автоматизиране" и мислене


Колкото повече овладява дадена дейност, толкова по-малко човек мисли върху това какво собствено той прави. С нарастването на умението, съзнанието и мисленето залязват.

Нещо повече – мисленето дори би могло най-вече да пречи. Ако в процеса на извършване на една добре овладяна и в този смисъл „автоматизирана” вече дейност, се замислим върху последователността и координацията на отделните операции, които я съставляват, с това ние само бихме се забавили, бихме станали нерешителни, бихме се въвлекли в непредизвикани отвън грешки.

Дали тогава идеалът на действието е в безрефлексивността на функционирането на един автомат?
Съвсем не – автоматът не може да реагира на новото. В една неочаквана нововъзникнала ситуация оптималното е автоматът да [бъде програмиран да] се самоизключи.

Пред лицето на новото автоматизацията залязва и изгрява мисленето, още по-слънчево и ведро отпреди.

01 юли 2012

Сън и мечта


В българския сме предпазени от двусмислеността, която може да се появи обозначавайки два различни феномена - сън и мечта - с една и съща дума, както в английския dream или немския Traum.

И все пак на български звучи смислено въпросът: Сън ли е това?, именно когато той се отнася до желани (мечтани) ситуации и съвсем не до кошмари. Изглежда кошмарът е дотолкова насъщен като преживяване, така че това, че той в крайна сметка ще се яви сън, представлява нещо пренебрежимо в неговия характер. Всъщност работата е там, че след кошмара ние не сме толкова загрижени да благодарим, че е бил само сън, колкото да сме скептични пред мечтата, че тя, в крайна сметка, би могла да се окаже реалност.

Патетиката на въпроса: Сън ли е това? се състои тъкмо в заявения отказ да приемем, че мечта и реалност биха могли да съвпаднат. Това е често един показен скептицизъм, призван да бъде параван за една често твърде сладникава сантименталност.