29 юни 2011

Към миналото


Проблемът на миналото е, че посредством дадено настояще го виним за нашето бъдеще.

Мечтая за едно изцяло съзерцателно отношение към миналото. - Но може би тъкмо това е състоянието на забрава, в което миналото чрез една напълно незабележима метаморфоза се е превърнало в настояще?

Маурицио де Агостини, Дневници

26 юни 2011

Бащинство и страх


Откакто синът ми започна да се движи активно, сякаш цялата ми виталност е отчуждена от моето тяло и прехвърлена в неговото. Аз съпреживявам неговата радост от движението, ликувам с неговото ликуване, боледувам с неговите болежки, виждам и откривам света нов през неговите очи, възприемам веществеността на нещата чрез неговите сетива.

Но това на пръв поглед завоалирано отчуждение придобива природата на същинско най-вече в невъзможността да споделя и усетя неговата болка. Да, аз не съм в състояние да възприема в моето тяло болката, която той усеща в неговото. Само да бих могъл, струва ми се - аз бих могъл да преценя доколко е оправдано всяко едно притеснение. Сблъскването тъкмо с тази невъзможност непосредствено се превръща в преживяване на страх и неизвестност.

Виталността ми вече е вън от мен, топурка ежедневно с малки крачета наоколо ми и поради това аз се чувствам напълно неспособен да я владея.

_____________
Петър скоро ще навърши три години и два месеца.

20 юни 2011

Природа или екзистенция


Понятието "човешка природа" предполага подреденост на човека под един всеобщ природен ред.

Отнасянето на човека към самия себе си не като към природно същество, а като към лице или като към проект за себе си, изисква обаче да бъдат снети претенциите на всяка една предзададена подредба.
Ето защо екзистенциалната нагласа задължава по принцип към суспендиране природността на човека или изначалието на някаква негова "готова" същност.

"Човешката природа" или humanitas е неминуема жертва на всеки един последователен екзистенциализъм.

11 юни 2011

Екстензивни и интензивни величини


Българският език не прави разлика между екстензивна и интензивна величина. Така например ние казваме "много", както когато имаме предвид голямо количество, така и когато имаме предвид висока степен. И съответно казваме "малко", както когато визираме ограничено количество, така и когато визираме слаба степен (на интензивност). И респективно питаме и за двете с един и същи въпрос: "колко?".
Да вземем обаче английския или немския - там има различни изрази по отношение на различните величини - например many и much, и съответно viel и sehr.

А и така би трябвало да бъде, защото екстензивност и интензивност се намират в обратно отношение помежду си. Ето един очарователен пример: когато един мъж обича много жени, той не е в състояние да обича истински дори само една, и обратното - ако той обича истински една жена, той съвсем не е в състояние да обича много такива. Нещо повече, във втория случай "такива" изобщо не съществуват.
И ако в този контекст ми е позволено още едно намигване, следва да отбележа, че оттук става ясно защо на английски е забранено да кажем I love you so many, поне когато визираме една единствена, прекрасна и неповторима личност.

Нека обобщим: екстензивността е величина на количеството, интензивността е величина на качеството. А качеството, схванато динамически, е сила.

Допълнение: Както става ясно от казаното, горният предел на интензивността е в индивидуалността или дори личностността.
.