Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.
31 март 2011
Българинът и мазето-лукс
24 март 2011
Разликата "всеки", "всички", "кой да е"
Изразът „всички” настоява върху съвкупността на елементите от даден клас, тук те са взети в обща маса, без да ни е грижа за тяхната единичност и потенциална изключителност.
Изразът „кой да е” освен че взима елементите в безразлична маса, също така изрича тяхната взаимозаменимост, т.е. той твърди, че който и от елементите да вземем, това не би произвело никаква разлика.
Човек доколкото е личност, трябва да избягва да търси идентичност под последните две определения. В човешкия свят кой да е представя обществото с неговите функционални роли, в които няма незаменими елементи; всички представя емоционално свързаната общност, която естествено може да прелее в маса; а всеки представя приятелската общност, която е само идеал* и която се гради на взаимното уважение и в този смисъл на уникалността на всеки за всеки.
_______________
* За приятелството като идеал виж тук.
21 март 2011
Марсова (или мартенска) ретроспекция
Това начинание обаче, аналогично на феномена с привидността на пола на месец март, съвсем не е посветено на Нарцис, а най-вече на Мнемозина, майката на музите. Затова нека си припомним:
Луната, Саламбо и Танит /тук/
Има книги /тук/
Лудост или разум /тук/
В почин към-то или из-от Оскар Уайлд /тук/
Портрет /тук/
Ноемврийска ретроспекция /тук/
Смъртта на изкуството /тук/
13 март 2011
Сузане Биер - В един по-добър свят
Но не, филмът не Сузане Биер в никакъв случай не е просто контраст спрямо актуалния визуален кино-навик, ефект, към който явно се сили напоследък т.нар. "независимо" кино, което в бунта си срещу Холивуд започва да се превръща в нещо не по-малко тенденциозно, грозно и ограничено от самия Холивуд.
Прекрасното във филма на Сузане Биер е другаде, а именно в това, че той е филм за хора, а хората от своя страна са нещо същински и очарователно различно от човешкия ресурс. Т.е. това е филм за деликатността, чувствителността, наранимостта и многообразието на човешкия жизнен свят, и същевременно филм за насилието, грубостта, страха и жестокостта, филм за безчовечността като същински човешки елемент. - Да бъде разглеждана безчовечността като нещо дълбинно човешко, като нещо твърде човешко, за това се изисква висше майсторство не просто на режисьор, но и на разказвач. В този план филмът е един наистина задълбочен поглед върху проблема за автентично човешката акция или реакция срещу насилието.
И точно в това - в автентично човешкото - филмът успява, т.е. той успява в най-великото, като с това ми твърдение съвсем не искам да пренебрегна другите достойнства на филма - прекрасната актьорска игра, майсторската камера, умелата и сякаш непринудена инсценировка, завладяващия контраст между двата свята - Дания и Африка, и двата твърде човешки...
Гледайте този филм и ще гледате нещо наистина добро, нещо което със сигурност блажено ще ви отдалечи от пошлите - едновременно грубиянски и наивни - алегории между черни пернати и саморазрушителния перфекционизъм на изкуството.
09 март 2011
Върху "Сто години самота"
Тъкмо в казаното става ясно и понятието за самота. Всеки индивид е самотник на фона на рода, всеки индивид измъкнал се със самото си раждане от природния цикъл, е издънка, обречена на лутане в един чужд и несвойски свят.
Самотата е conditio sine qua non* на индивидуалността.
'Природен свят' е contradictio in adjecto**. Светът, който може да бъде само човешки свят, е невъзможен като природа.
________________
* Необходимо условие, букв. "условие, без което не [може]"
** Противоречие в определението.
06 март 2011
Ранен в петата
Такъв един шип наистина може да има силата да преобърне събитията, но не задължително и моралната стойност на участващите в тях.
______________
* Става дума за разказ на Брехт, който се казва „Раненият Сократ”. Брехтовият образ на Сократ значително се отличава от автентичния или - ако не сме съвсем склонни да привилегироваме Платоновия Сократ - поне от традиционния. При отстъплението в битката при Делион Сократ попада в храсталаци и петата му е пронизана от шип, поради който той не може да продължи бягството си. Лишен от възможност за отстъпление той започва да крещи и да раздава команди - нещо, което за кратко време обръща хода на битката и го превръща в герой на деня. Моралната сила на Сократ се проявява впоследствие – поради вроденото си чувство за автентика, той отказва да прегърне собствения му натрапен и фалшив образ като герой.
Ето само началото на разказа, в който Брехт използва по чудесен начин традиционния образ на Сократ, за да подгови своя:
Сократ, синът на акушерката, който чрез изпъстрените си с пиперливи шеги беседи умееше да подтиква приятелите си с лекота да се освобождават от завършени мисли и по този начин ги даряваше със собствено потомсдтво, а не с копелета, каквито повечето учители пробутваха на учениците си, се бе прославил не само като най-мъдър, но и като един от най-храбрите гърци.
Бертолд Брехт, Раненият Сократ
04 март 2011
Ако нямаше свобода...
Твърде много неща:
1. Ако нямаше свобода, не би се налагало да се взимат решения - би имало само принуда, a/ вътрешна, b/ външна, или c/ и двете.
2. Ако нямаше свобода, не бихме чувствали принуда, защото принудата би била наша природа.
3. Ако нямаше свобода, благодарността би станала излишна (нелепо е да сме благодарни някому за нещо, извършено по принуда).
4. Ако нямаше свобода, не би имало разочарование (какво разочарование е да знаеш, че някой действа по принуда).
5. Ако нямаше свобода, любовта вече не би ни тровила с емоции (каква любов и каква емоция е да обичаш по принуда и да си обичан от принуда).
6. Ако нямаше свобода, не би имало угризения (та защо да има след като необходимостта е отговорна за всичко и нищо).
7. Ако нямаше свобода, не би имало наказание (за какво наказание може да става дума, щом няма отговорност (вменимост)).
8. Ако нямаше свобода, не би имало страх и надежда пред бъдещето (необходимостта е лишена както от минало, така и от бъдеще).
9. Накратко: ако нямаше свобода, не би имало нещастие, тъкмо поради това, че не би имало щастие.
01 март 2011
Tremendus
Абонамент за:
Публикации (Atom)