26 ноември 2010

Крепостничества


В Средновековието крепостните са били прикрепени нормативно към парчето земя, което обработват. В съвремието много хора са прикрепени функционално към колата, която ползват.

- Едно ново, мобилно и заедно с това твърде функционално крепостничество.

24 ноември 2010

Аудиенцията на Р. /литературен етюд/


Очите му пареха и той се взираше с усилие през тежкия въздух в неуверен опит да разпознае някого. Знаеше, че тук присъстват всички, които е познавал, които познава и които ще познава някога. Лицата им обаче се смесваха, преливаха едно в друго, всяко от тях без определен пол и определена възраст. Сливаха се и чрез това, че на всяко от тях грееше една и съща снизходителна усмивка и готовност за прошка. Той обаче нямаше намерение да приема ничия прошка и ничие сълзливо уверение в близост, чудеше се как да се отърве от това масово присъствие, как да формулира призив да бъде оставен насаме, в който да не прозвучи обида и негодувание. Осъзна, че това е всъщност невъзможно, затова се задоволи с това да им обърне гръб и да се свие в себе си.

23 ноември 2010

Феноменологията: обективен свят и обективиране


За Хусерл и феноменологията „обективният свят” съвсем не е изначално трансцендентен (т.е. не е отвъден по отношение на нашите познавателни актове и чрез това недостижим и непознаваем), а е трансцендиран, т.е. полаган отвъд, отчужден и отчуждаван чрез формализиращи актове от непосредствените данни на съзнанието.
Поради това „обективният свят” не е изначално даден, той съвсем не е положен в една саморазкриваща се очевидност (Evidenz).
Съобразно това във феноменологията не може да се говори за никаква предрефлективна обективност на обекти, а за обективиране на обекти.

За Хайдегер като феноменолог обективирането всъщност е преходът, чрез който нещата от подръчни (zuhandene) в непосредствената загриженост, стават неутрално налични (vorhandene) в дистанцираното научно-теоретическо отнасяне.

По темата виж също Хусерл: иманентност и действителност (тук) и За Хусерл и феноменологията (тук).

16 ноември 2010

Ноемврийска ретроспекция


Тези дневници не са собствено хронологични или по-точно казано диахронични, затова и не се предполага те да бъдат четени в някакъв определен ред, било то отпред назад или отзад напред. А ретроспекция означава поглеждане (spectio) назад (retro). Ето защо заглавието, за щастие, не е никак точно. А ако вземем предвид и обстоятелството, че ноември съвсем не е това, което е (виж тук), нещата си идват на мястото.

Та това, което искам да направя тук, е да припомня някои мои текстове, подбрани, което е хубавото, случайно, за да се удостовери съвсем непринудено многоликостта на възможните предмети на мислене и на рефлексия. А не на последно място и многоликостта на този дневник, към който, трябва да призная, изпитвам съвсем топли чувства.

За времето, с което разполагаме /тук/
Мисли за щастието (2) /тук/
Стратегията на "интуицията" /тук/
Когато говорим и когато пишем /тук/
Феноменология на совите /тук/
Един малко известен исторически факт /тук/
Собственост и богатство /тук/

15 ноември 2010

За смисъла на (от) четенето


Четенето за разлика от възприемането на образи (телевизия, интернет) е активност.
Четенето пряко ангажира мисълта и въображението по дешифриране и конструиране на смисъл. А смисълът не е изначално даден в текста - за да стане смисъл, той трябва да стане смисъл за нас. - Само активно разбраният смисъл може да бъде и наш*.

Четейки, човек се учи да мисли и да въобразява, дискутирайки текста със самия себе си. Четенето, това е диалог на душата със самата себе си, с изходна и опорна точка самия текст. Онзи, чиято душа не е привикнала към един такъв вътрешен разговор, той и не може да даде нищо от себе си.

_________________
* При четенето на художествена литература има една много важна амбивалентност - смисълът трябва да остане толкова чужд, колкото и да стане наш.

11 ноември 2010

Любов, отказ, разочарование


Макс Фриш казва на едно място в Дневниците си, че любовта вече е свършила, когато сме отказали на другия правото да бъде неуловим, загадъчен, различен.

Разочарованието е само следствие от един такъв отказ. Ето защо разочарованието никога не е нещо, което просто ни се случва, в него винаги присъства наша проекция, наше действие.

10 ноември 2010

Отсам и отвъд света


"Където липсва всякакъв стремеж за отиване отвъд света, там неизбежно се усеща липсата на собствена тежест на фона на този свят."
Макс Вебер

Свят без положено негово отвъд изсмуква всяка потенциална автономия у "действащите" и "мислещите".

05 ноември 2010

Истината на Р. /литературен етюд/


Р. се изумяваше как така мимиките и жестовете продължават да поддържат илюзията, че съответстват на един вътрешен дух. Вглеждайки се в хората, в подвижността на очните им ябълки, в живостта на лицевите им мускули, в непринудеността на телесните им движения, в скорострелността на изричаните думи, на него му се струваше, че всичко това е одухотворено от една вътрешна мотивация, от един вътрешен живот. Не можеше да повярва, че става дума за подобия от хора, за душевни автомати, че тук се е осъществил най-интимният кошмар на Декарт – наоколо да се движат механични устройства, пружини, покрити с наметала и шапки. Не, илюзията бе съвършена, нямаше никаква нужда от наметала и шапки. Р. знаеше, че дори и да започне да разсъблича тези душевни автомати, той винаги ще стига до неприятното усещане за влажна кожа и мека плът. Че няма да открие дори и една пружинка, която да подкрепи и защити ужаса на тази нова истина.